ИЗПРОВЪРВЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; изпровървя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. изпровървял се, -а се, -о се, мн. изпровървѐли се, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Преминаваме последователно един след друг много или всички; извървявам се. Много свят се изпровървя, но никой не се реши да вземе галената дъщеря за невеста. СбХ, 101. Що свят се изпровървя по Силистренския път! Като жерави, подгонени от зъл вятър, слизаха на юг преселниците. А. Каралийчев, ПГ, 73. Селяните се изпровървяха в дома на Динката. Носеха едно-друго за ядене. Цв. Минков, М3, 147. Разчу се и по околните села. Хората се изпровървяха да гледат чудото небесно. Г. Краев, Ч, 126. Е, като паднахме, всички бягат от нас. А по-рано... вечери, чайове... мало и голямо се изпровървя тука... Ст. Л. Костов, Избр. тв, 455.